Разхождаме се из Албукърки в Ню Мексико, където сме на екскурзия. Сутринта ни отвежда в романтичния Стар град. Както се очаква, в средата на квартала е площадът и в неговата среда е чудесната жълта катедрала, цялата обрамчена с бели контури. Пред нея е градина с огромни дървета. Отразените слънчеви лъчи се процеждат през короните им и съживяват шарените цветни алеи.
Попадаме на точното място в точния момент. Първото причастие на 20 дечица, облечени като бели принцеси и принцове. За мене няма нищо по-свещенно на земята от децата. Не мога да откъсна очи от тези малки човечета, чиито личица сияят, макар и да не разбират много от религиозната част на ритуала. За тях стига това, че е празник и е весело. Ще има пасти, свежи напитки и най-вече подаръци.
Аз също обичам празниците, те ми трябват, за да нарушат ритъма на ежедневието, да забравя временно трудностите и тъгата и да стана по-добра. Обичам размяната на празнични подаръци, защото искам да виждам доволни моите близки. Може за нищо да не ми послужат, но и години след това, всяка вещ е за мене определен човек. За много хора подаръците са напразно харчене на пари, за покупки, които не трябват на получателите. Те на свой ред трябва да направят напразно същото. Така е, но как се живее в сивота, в страх да не се охарчиш или излъжеш? Плаша се от момента, когато и аз ще престана да се радвам на празници с подаръци.
Тя религията и правителствата си знаят работата – дай възможност на хората да се разтоварят с добро, ако не искаш да изразходват енергията си в лошо. Не съм избрала религия на детето си и не съм съгласна родителите да решават тези въпроси. Знам, че ако вярата не е била в България, след 500 години в моя род щеше да има само Айшета и Еминета. Това, което ме смущава е, че сега сме в 21-вия век и за мене е нелепо да се натрапва на поколението религия и то в държави, където науката и техниката са толкова авансирали. Затова, като гледам малките детски пръстчета да тичат по клавиатурата на компютри, ай-поди и друга електроника тържествувам. Какво ще кажете на тези дечица, уважаеми религии, че боговете гледат на нас от небето с по-съвършенни телескопи от Хумболд, или че Адам и Ева са същества, продукт на генна модификация? Не съм компетентна, защото съм неверница. Знам колко много литература описва съвсем научно връзката на всички земни явления с религията. Започвам да чета подобни книги, но не ги завършвам, защото тази почва ми се струва много плъзгава, макар да е продукт на добри умове.
Така се отплеснах, че забравих за какво пиша. Да, децата и тяхното първо причастие. Те са строени пред вратата на катедралата и получават последни напътствия. Тържествената музика започва и зад падрето се проточва веригата от малки човечета. Те искат да видят своите близки и приятелчета, натрупаните маси с почерпка и подаръци и всичко наоколо. Едно гледа на ляво, друго на дясно, блъскат се, спъват се, стройната редица се разбърква и на помощ идват грижливите родителски ръце. Моментът наистина е много тържествен, органът кънти, съпроводен от голям хор, цветя окичват олтаря, иконите и статуите, хората са в изкрящи празнични облекла, иде ти да се строиш и ти в колоната на децата. Ритуалът е доста дълъг, за да изчакаме края, но и това остана в очите ми за винаги.
Поемаме своя път, улица след улица, къща след къща, всичко се оглежда с невярващи очи. Ако не са туристите, които не се вписват в пейзажа, ще си мисля, че е 19-ти век. Повечето къщи са едноетажи и ярко оцветени в неочаквани съчетания. Рамките на прозорците, стените и вратите са в изкрящо синьо, червено, зелено и даже розово. Всички къщи са превърнати в магазинчета, малки кафененца и ресторантчета. Повечето от тях са пълни с дранкулки за туристи, но има и картинни галерии, пълни с великолепните творби на известни местни художници. В тях цените се движат от 2-3 до 10-15 хиляди долара. Даже и да имах тези пари, щях да се затрудня много какво да си избера. Смелост и талант си дават среща на платната. Огнени цветове и форми, стилизирани с много вкус и фантазия ни ограждат отвсякъде.
Не само в галериите и магазините е така, среща си дават три култури вплетени във всяко кътче на Стария център. Гледаш къща, изградена в чисто мексикански стил, която е орнаментирана от основата до покрива с испански детаили. Каквото не е достигнало на тези епохи е допълнено от съвременността. Главата да ти се обърка.
Такъв не голям център, може да се обходи за половин ден. Не и този, то само за витрини, магазини и галерии не стигаше, а камо ли за къщи и улици.
Прибрахме се в хотела, облякохме по-леки дрехи и пак долетяхме отново пред катедралата, защото тук от 6-7 ч. вечерта предстои фестивал на филипинското население в града. На обширен каменен подиум, с мраморни колонади в продължение на 3 часа различни групи пеят и танцуват. Покрай филипинските се представят австралийски и местни индиански фолк състави. Стана една дълга неспирна веселба. Всяка представителна група е съпроводена от съответни почитатели, дошли издокарани като за Великден, с масите и храните, даже свирките и балоните за децата са тук. Асфалтови пътеки, трева, огради и пейки, всичко е покрито от хора и кухненски пособия, а тротоарите наоколо изведнъж се запълват с претрупани, шарени сергии.
Най-после представлението се открива. Не ми стана ясно как при толкова млади и хубави хора можаха да избрат една неугледна стара жена за конферансие. Обясненията й са доста дълги и безвкусни. Добре, че повечето от танците са чудесни. Те представят моменти от бита и културата на участниците. Стройни и гъвкави тела в шарени (полу) костюми и жизнерадостни лица завладяват сцената. Ръцете им развяват венци, чадърчета, кокетни шапки за слънце и малки воалчета. Очите ми не успяват да проследят бързите им движения. Четири часа овациите не стихват, песните и танците от сцената преливат в публиката. Градината кипи от весели филипинци и техните поклонници.
Ако съдя по миризмата, която се носи от няколко скари и пълните казани с много ароматно сготвени зеленчуци, веселбата ще продължи дълго. Нищо не се продава, донесли са си го за тях. За нас остава да вдишваме аромата на вкусните ястия и да си каляваме волята. “Каляваме” я трудно, защото е 4ч. следобед, а ние още не сме и обядвали, но не мъдраме от градината. Такива хубави преживявания не се срещат навсякъде.
Тук под прохладата на вековните дървета, сред аромата на уханните южни храсти и жизнерадостната музика ни обхваща истинска, неподправена радост, тя идва от сърцата на топлите южняци, обгръща ни и ни прави съпричастни на един добър свят.
No comments:
Post a Comment