До къде с грозното?

Сега

чета книгата Конектор за Марк Цукърбърг, младият баща на Фейсбук. Авторът Лев Гросман, споделя мислите на Цукърбърг, че всъщност този уебсайд е средство за осъществяване на промените, които искаме да направим в света. Ние хората да станем по-отворени, по-честни и добри, да споделяме неща, които са от значение нас и за света. Това ме ентусиазира да започна една дискусия на тема:

До къде с грозното и до кога с грубостта? Това са въпросите, които много ми се иска да обсъждаме. До къде и до кога и защо?

Винаги, когато срещна нещо грозно за моите очи се питам, как го виждах като млада и как го оценяват сегашните по-млади хора. Дали това, което е толкова грозно за мене, като поведение или вещ е хубаво за други.

Ние знаем всички тези фрази на творци, производители и манипулатори на общественото мнение: търсене на новото и на различното, но аз не съм сигурна какво доминира, пренебрегване на естетическите норми с определена цел, или изявата на хора с лош вкус сред някои производители и медиите. Ако е така, трябва ли да допуснем нечие огромно желание за пари на да опустошава цвета на човечеството - младите хора. Не е ли шокиращо това разминаване на смайващото развитие в науката и неоправданото забавяне на човешкия интелект.

Вярвайте ми, с риск да съм досадна старица, говоря с много млади и хора на средна възраст, които не се страхуват да споделят личното си виждане за музика, мода, визуално изкуство и поведение. Повечето не удобряват, душевната грозота и безвкусицата, която понякога се натрапва на екрана и по много магазини.

Защо търпим, защо се борим срещу ниските надници, срещу високите такси, срещу високите цени, а нито дума не казваме като общество срещу това което се излива от телевизионните екрани например? Защо трябва да заключваме някои канали за децата си, не е ли по-добре да заключим ателието на производители, които опустошават душите на нашите деца, както правим с похитителите на обществената и частната собственост, както правим с разпространителите на наркотици. Това не е цензура, това е спасителна потребност. Потребност продиктувана от нарастващата криминалност сред младите, от намаляващата им потребност към наука и изкуство, от отчуждаването на близките в семейството .

Нерон препоръчвал да се даде хляб и зрелища на тълпите и това им стигало. Може би на робите, но на хората от едно технически и интелектуално извисено общество?

Аз предлагам за обсъждане моите въпроси във Фейсбук, а тук публикувам моето виждане. Вие какво мислите.

Моят Е-адрес е margy.parl@gmail.com, ако желаете реагирайте, или идете на Фейсбук.