Националният парк Тортугейро в Коста Рика е защитена зона. Той може да се посещава от туристи, до определени селища, или да се обикаля с професионални водачи. Тук всичко се назовава Тортугейро каналите, някои реки, изследователската станция и местността, където отсядаме.
Растителността е най-хубавото нещо тук , такова богато разнообразие на зелени тонове може да се намери само в тропическа страна. Водата, в която се оглеждат дърветата мени цвета и блясъка си всеки момент. Снимаш, снимаш и все ти е малко, иска ти се всичко да занесеш в къщи.
Сменяме автобуса с моторна лодка, голяма точно колкото да побере 44 пасажери. Нахлузваме спасителни жилетки в хубав оранжев цвят и за час и половина стигаме до резиденцията Лагуна Лодж, кдето отседаме. Селището от 100 постройки е разположено на брега на Караибско море на няколко стотин километрова ивица земя, която разделя морето от системата реки и лагуни.
От времето на палатките и караваните не съм спала така сладко. Цяла нощ свежите повеи на морския въздух гали лицата ни. От едната страна на бунгалото идва шумът на морските вълни, а от другата - песните на горските птички и цикади. Заспивам усмихната.
Оформлението на бунгалата ми напомни за богатите профсъюзни почивни станции в България. Съществената разлика е, че макар и в джунглата тези имат всички удобства.
Тихо и спокойно, няма радио, няма телевизия, не се виждат жици и електрически стълбове, само къщичките, птиците, животните и ние. Не е ли омайващо? Дискретните лампи едва ни помагат да стигнем до ресторанта, бара и салона за срещи и конференции.  
No comments:
Post a Comment