Постепенно това лошо усещане отстъпи място на хубавите впечетления от обширното пространство, покрито с бели камъни, по които 5 века са стъпвали 24 императора на династиите Минг и Куинг. Не можех да откъсна очи от ярките цветове на околните стени, от извитите покриви, които създават усещане, че ето сега ще се отделят от земята и ще полетят. Интересно, колкото повече постройки от този стил гледах, повече ми харесваха, сякаш се пренасях в тяхната епоха и виждах деликатните фигурки на малките кралски конкюбин-ки. Те покорно изчаквали деня, когато императорът ще ги дари с вниманието си. Специална институция ги е избрала много грижливо сред най-престижни фамилии, за да бъдат достойни за краля не само с красота, но и с интелегентност и благонравие. Така се е появила на политическата сцена единствената китайска императорка– която на18 години дарила краля със син. Наследникът не живял дълго и майка му, известна под името Сикси стъпила на престола.
Правоъгълните и кубични форми на сградите, построени без нито един пирон, са оцветени най-често в ярко маково червено и завършват с познатите на всички артистични извивки на покривите. Външната част може да е жълта, синя или зелена, всякакъв цвят, а вътрешната страна на стрехите е изписана с много и интензивни цветове, които могат да се видят само в Китай и другите източни страни. По ръбовете на покривите са застинали за винаги стилизираните фигури на маймунки и други обожествени животни. Любимите бикове и лъвове също са получили своето достойно място. Хубаво, че будистите обожествявят животни, а не хора, защото представителите на човешката раса имат лошия навик да търсят първо лошото в околните и с това да развалят илюзията даже и за най-божествените същества. Дворецът има 1142 фигури на дракони в основата на покривите и още 13,844 в залата на Висшата хармония.
В тази епоха цифрите 5 и 9 също са били щастливи за китайската империя, така че не само броят на стълби, мостове и врати са съобразени с тях, стаите в двореца са 9,999.
В продължение на 4 часа пред очите ни преминаха порти, палати, тераси, стълбища и мостове, бяли мраморни колони и стълбища червни стени, жълти покриви, шарени стрехи и много, много жарко слънце над главите ни. Ако не беше опиянението от тези павилиони на висша, на пълна, на вечна хармония, на заседателни и приемни зали, на дворци на благополучие, на дълголетие, на ясното небе и още много други, сигурно не бихме издържали толкова дълго.
В древен Китай дървото и камъка са били основните строителните матери. Поради това в двора на двореца има над 300 грамадни бронзови или чугунени казана за вода. Пет от тях, изложени пред Кианкинг–ската врата тежат по 2 тона и са покрити с дебел слой злато. Нищо чудно през 18-ти век по време на император Кианлонг, Китай е бил най-богатата нация на света. Въпреки грижата на противопажарната охрана, в забранения град е имало няколко големи пожара
Цялата площ на Забранения град е 720 000 кв.м., но ние имахме радостта да видим само разрешената за посещение. В дъното на великолепната тронна зала блести в позлата кралският трон. Два изящни дракона са вплетени от двете страни на облегалката. Богато орнаментирано пано, зад него и 4 слона, завършват символиката на залата. Над трона се извисява изписаният таван, подпрян на 6 масивни колони. Овалните им форми озаряват със златни отвлясъци обширната почти празна зала. Нямаше и нужда от повече, това остана в съзнанието на всички за дълго.
Кралската спалня, която по-късно се превръща в зала за международните връзки, съвсем не отстъпва по богатството, красота и простор. Както в Летния дворец и тук видяхме много от вътрешността само през врати и прозорци, а страничните крила на Забранения град не са открити за гости.
От 1949 г дворецът е отворен за посещение и хиляди човешки крака преминават през него. Пясъчните пустинни бури изпращат тонове прах над Пекин и околността. Смесени сьс замърсения въздух на града те са заплаха не само за населението, но и за многовековните архитектурни паметници. Прозрачността на въздъха в Пекин е толкова малка, че често върховете на многоетажните сгради излизаха мътни на снимките, а слънцето се вижда като през мъгла.
Нашата обиколка завърши в малкия императорски парк, където под прохладната сянка на многовековни кипариси и малки езера отдъхнахме, преди да напуснем двореца. Всичко беше пленително и необичайно и накрая не повярвах, че е дошло време да напусна това вълшебно място.
Вълшебството на една отминала епоха - забраненият град
No comments:
Post a Comment