Сигурно подобна постъпка може да смути читателите, но нали всеки се чувства у дома си в своя блог, защо да не опитам. Искам да добавя още неща към този пост. Това е типично за мене. Променях и корегирах моите публикации до последния момент, когато тръгваха за издателствата. Ако имах да докладвам на научен форум и по пътя мислех дали не е по-добре да сменя нещо от написаното.
Блоговете са точно за мене. Аз често се връщам назад, чета ги, добавям снимки, променям по нещо и пак тръгвам напред. Това ужасно ми липсваше при публикуване на моите книги. Когато ги преглеждах след време, ми се искаше да взема молива и да поправя всички страници, които вече не ми харесват. За свое оправдание ще кажа, че утвърденият автор Роберт Фулгъм, след 15 г. преиздава книгата си и постъпва като мене, поправя всичко, което не харесва, като добавя още няколко глави. Сега я чета - “Всичко, от което се нуждаех в моя живот, научих в детската градина“. Всяка страница от нея доставя истинско удоволствие.
Ще ме попитате, защо не поправям и тогава да сложа поста в блога. Не мога, промените за мене са неспирен процес в целия ми живот и същото е със съпруга ми. След като сменихме 8 къщи, сега вече внимаваме, когато човек достигне определена възраст и започва да забравя, а е желателно да разчита на стари мисловни връзки и навици.
Както често правим с мъжа ми, гледахме стари снимки и аз открих още неща за блога. Как можах да пропусна снимки на реставрирани части от императорския дворец? Въображението е хубаво нещо, но ето и малко от реалността, в която са живели владетелите в златната епоха. Крепостта Ред форт е нашата първа среща на живо с индийското изкуство. Не повярваме, че толкова малки детаили могат да се изработят така изящно в големи мащаби. Бяха реставрирани само по няколко квадратни метра тавани и стени, или отделни елементи. В Ред форт преди няколко столетия всички мраморни постройки са били покрити с резби и рисунки и отвън и от вътре. Представяте ли си какъв разкош е било, с тези фонтани и поточета в залите, с цветята и благоуханията, с отблясъците на сребро и злато, с грациозните женски фигури, обвити в леки копринени сарита, които пристъпят леко, сякаш летят над този рай!
Виждаме няколко мраморни плочи с инкрустирани цветя и други мотиви от полускъпоценни камъни. Голямото изобилие ни чака в Тач Махал.
Посетихме и малко предприятие за великолепни предмети от мрамор с инкрустации. В някой от следващите блогове ще пиша и тях, а за сега ще кажа, че техниката е изтощителна за създателите им. Очите и пръстите на майсторите, които ги създават не издържат повече от 6-7 години работа. Творенията са толкова изящни, че ако не бяхме видяли малките шлифовани пърченца аметист, опал, корал, малахит, седеф и други полускъпоценни камъни, трудно би било да си представим процеса.
Няма и съмнение, че владетелите са нарекли тяхната обител рай. Изкуството и разкошът са ги ограждали отвсякъде. За съжаление богатството и красотата са непрекъснат спътник на разрушението и кражбите. Така върви нашият човешки род, в трудно обновяване. Да се радваме на това, което е опазено и което се създава сега.
No comments:
Post a Comment