Чудото на Аляска

Тези дни се върнах към снимките ни от Аляска. Имахме удоволствието, да я посетм преди няколко години. Пътувахме с голям кораб на компанията Роял Карибиан. Почти не се наложи да излизаме в открития океан, движихме  се в тихите води на Иннър Пасидж, което е голямо предимство за коравоплаването. Ние пасажерите го разбрахме, когато само за няколко часа излезнахме  в истинския  северен Пацифик.

 Голямата цел на пътуването ни беше ледникът Хъббърд. На връщане спряхме в  Джуно столицата на Аляска, в Скагуеѝ, в Кетчикан и Мисти Фиорд.

Преминахме по светло залива на Ванкувър, за да може да се порадваме на красивите  крайбрежни гледки. От дясно  на кораба се редяха модерната морска гара и поредица от високи представителни сгради. Прозорците им отразяваха огнения блясък на залязващото слънце. От ляво, над  хълмовете, покрити с нови къщи се белееха Норд Шоър Маунтинз—Планините на северния бряг.

Програмата на екскурзията беше добре обмислена.  След като красивият  силует на Ванкувър постепенно потъна в здрача, вниманието на пасажерите бе насочено към кораба. Дойде времето на триста метровият и 13-ет етажен гигант Серенада на моретата. Защо серенада не ми стана ясно. Сигурно защото при преминаването през пасиджа  поп-музиката от откритите салони ехтеше в пълна мощ. Значи, правим серенада на мечките наоколо. 

 Влезнахме в главното фоайе. Шест стъклени асансьора разпределят хората по кабините. От външните четири се вижда морето през  осем етажа  стъкла, от вътрешните - красиво оформените фоайета.

           Другите два асансьора бяха в средната част на кораба.Тя беше отворено пространство от третия до десетия етаж, оградено с балкони и чудесно декорирани стълбища.

           Картините и скулпторите бяха подбрани с професионално разбиране. Концентрично бяха разположени кино, театър, казино, много ресторанти, барове,  зали за конференции,  за гимнастика, за разкрасяване, и какво ли още не. В края се стигаше до открити и закрити външни палуби.

            Най-горните два етажа бяха за баскетбол, бягане, катерене по стена, миниголф, три плувни басейна и солариум с два топли басейна.

           В кабините не липсва нищо. Комфортът и цените нарастват колкото по-високо беше разположена  стаята.

           Ресторантите бяха нещо неудържимо. Храната беше на свободна консумация, вкусна, разнообразна, много и навсякъде.

Музикалните удоволствия за младите бяха съсредоточени на най-горните два етажа. Рапът ехтеше в  простора и радва дивите животни на Аляска. Всички туристически  кораби се движат по Inner Passage   /Вътрешния проток/ и околните мечки  вече са научили безпогрешно мелодиите.

 Първата и най-отдалечена точка на пътуването беше ледникът Hubbard (Хъббърд). Разположен  бе в дъното на неголям залив. Видяхме пред отвесния край на глетчера  почтително пълзящ гигант, като нашия, който едва достигаше една трета от височината на ледената стена. Тя бе изградена от стотици синьо-бели колоси, застинали в ледена прегръдка. Те са чакали векове да  слезнат от планината, да се изправят над водата и да погледнат към слънцето. Зад тях напират другите. Пред тях – вихрушките на Аляска. Те не устояваха дьлго и се откъсваха. Стоварваха се с грохот във водата. Пяна и пръски летяхавъв всички посоки.

 Очаровани бяхме от размерите  и красивите им форми. Бавно със страхопочитание се приближавахме към отвесните ледове. Цялото ни усещане  за човешко величие се бе размило. Едни – излезли  по тениска и шорти, други -  с чаша студено кафе в ръка. Никой не говорше. Гледахме, снимахме и прегльщахме.

За смълчаните пасажери  трябваха нови атракции. Коктейл с малко сто годишен лед от ледник или ледени статуи, които се издялват пред нас? Сега разбираме какво правеше жълта спасителна лодка, която пуснаха да кръжи между плаващите  наоколо  айсберги.Да, пред очите ни сръчни ръце изваяха две  ледени фигури.  Наистина остава лед и за по един коктийл на зрителите.