Каква изненада

                                                                 

                                                                  


„                         

                            

Преситихме се от огромни сгради и статуи. Тези фараони  не са знаели граници, за което безкрайно им благодаря. За разтуха избрахме разходка с лодка  до едно нубийско селце.  Каква необичайна гледка.

Една хубава лодка ни понесе срещу течението на Нил, на юг от град Асуан, където беше пристанал нашият кораб. Първо спряхме на не голям остров, превърнат преди десетилития в богата тропическа градина.Сега тя е предоставена на населението от Асуан и се подържа грижливо. 

 Естествено, най-амбициозните посетители са хубавите весели деца, които с радост позират за снимки и не ни оставят на мира, докато не получат парички.

Малкото нубийско село е на стръмния бряг на реката и за съжаление няма никаква растителност. Това, което ме плени са къщите. Все едно, че влезнах в чудния свят на Дисни.

Заведоха ни в къщата на най-престижната търговка, която много практично върти бизнеса си в къщи.

                                                                      

 Посетителите разглеждат всичко наоколо, даже могат да посетят всичките стаи и да се качат на терасата на покрива. Естествено, всички експонати са наредени в единия край на гостната и докато си пиете чая, можете да обсъждате покупките и да се пазарите. Свободна търговия.

                                        

Нубийците са големи търговци, продават ръчно изработени дрехи, украшения, различни пособия и животни Едно не разбрах, защо продават крокодилчета. Мъчно ми стана за големите индивиди, затворени в тесни шахти ден и нощ. Аз подържах едно мекичко бебе-крокодилче. Неговият господар каза, все пак да не пипам устата му. На снимката съм без глава, но така ме снима домакинът.

         

                                                     

След като огледахме синия дом на нашата гостоприемна домакиня, обиколихме това странно селище, осеяно с шарени къщи с куполи. То е ясно защо са те. Слънчевите лъчи падат под ъгъл върху такива покриви и освен това в помещението има повече въздух. Защо всички не строят така?




                                                         

Не съм се интересувала от историята на този древен народ, който населява земите на Горен и Среден Нил.Той съществува от 7000 пр. новата ера. Историята на нубийците се преплита с тази на фараонския Египет. Александър Велики, обезпокоен от растящата сила на такъв съюз изпраща армия да ги покори. Уви, губи битката и подписва мирен договор. По-късно идват римляните и най-накрая с династията на Мурад Али започва ислямизирането на нубийците. Ето от къде идва нубийската архитектурата.

                                                                

                         

Необясним остана за мене безпорядъкът на селището. Хубавите къщи са разхвърлени нагоре-надолу, а дворовете изглеждат, сякаш са изоставени терени.

По единствената хоризонтална улица има сергии, отрупани със стоки, но не видях нито един купувач.

Увлечена в своите проучвания неусетно се отдалечих от мъжа ми и водача. Сигурно туристите не идват често тук, защото усетих учудените погледи на околните.

                                                                                                       

Не е лошо да потърся по-надеждна компания. Тук се стъмва изведнъж и ...няма улично осветление.

Величието на фараоните

Най-после видяхме Египет.  Това сън ли е? Да спреш пред хотела, да обърнеш глава назад и пред смаяния ти поглед да се изправи пирамида? Да спиш в сянката на величавото минало на Египет?

Имало е защо да чакам десетки години.
 Каква амбиция, да оставиш на поколенията послание за хилядолетия. В съзнанието ми отекват три думи – сила, красота и вечност.
Каква епоха, какви нрави? Да ангажираш цял един народ в издигането на колоси, пирамиди и храмове, които славят тебе и твоите богове?

Седем дни неспирно, всеотдайно обикаляне не ни стигна да обхванем величественото послание  на фараоните. Египет е друга планета, незабравим свят. Египет е „спомен от бъдещето”.

Още не мога да сложа в ред мислите си, трябва да видя всичко в светлината на нашето време и знаете ли какво се случи още с моето връщане? Една нова версия на фараон се появи в нашата страна.

 

 

Дали Президент Тръмп не се мисли за фараон? Той не знае граници. Дали не се кани да издига приживе пирамиди и храмове в своя чест? Не го подсещайте, ще се втурне в пустините на Ню Мексико и Аризона и Господ знае какво ще направи. Те пирамидите, колосите и огромните храмове искат пари. Много повече от стената между Мексико и САЩ. Ще стигнем ли и до това? А като ги няма фараоните, кой ще плаща?

Glory of Egyptian Pharaohs

 

                                        
                   

Finally, after year my dream vent true. Last month we were lucky to spend 7 days in Egypt. We were in the amazing world of closes, in the world of ever lasted beauty and majesty. That was experience for all live. I can’t stop thinking of what I have seen. Was it possible to build all these pyramids, temples and gigantic statues only for glory of gods and pharaohs? Yes, it was time of states with week population and powerful and selfish rulers.

Wheat, what happens now in our Country? Does our President think that he is over the lows of United States? Are we close to the time, when he is going to build pyramids for his  glory?

We have large deserts in New Mexico and Arizona. Is Trump going to build soon his pyramids there, instead of towers? Please don’t tell him, it will cost us much more money than the wall on our southern border.

Най, най, най

                                    

 

                                         

" Най" ,  това е мотото на амбициозните хора, тези които са довели прогреса на света - движещата част на човечеството. Защо ми хрумна тази мисъл? Защото бях в Мазатлан, Мексико този месец и първото, с което ни посрещнаха още в микробуса беше, че тук е най-дългата плажна ивица на Западна Америка. Как ви се струва да имате около града си 60 км брегова ивица, от които 20 км са чудесени плажове? Докато стигнем курорта, последваха и други суперлативи.

Мазатлан ( Земята на елените) е разположен на полуостров сред чистите прозрачни води на Пацифика. Риболовът и корабоплаването са били прехраната на населението от най-далечни времена. Не е чудно, че градът разположен на западния бряг на Америка в южния край на Морето на Кортес, привличал вниманието на всички европейски морски страни.  През 1820 г е обявен за най-голямото пристанище на Западния бряг. Това „ най„ е имало своето покритие, защото в тези години се случвало от Европа и Далечния изток да идват по 60 кораба на ден.  Налагало се вечер да палят огън на хълма на остров Крестон, който се издига на входа на пристанището. След  години там е построен голям морски фар, изработен в Париж. Прогресът не отминава това място, съвременният вариант на фара е електрически с 1000 ватови крушки и се вижда от 60 км. Ел фаро е много важен за корабоплаването,а за Мазатлан е гордост, защото е на върха на  хълм на 157 м над водата -  най-високият в Америка и един от най-високите на света. Мазатланци настояват, че е на първо място, защото този на Гибралтар вече не работи.

Малките екзотични мексикански градчета вече са стара история. Те се превърнаха в курортни селища, чието население се измрва в стотици хиляди. Хилядите, които са открили, че великолепните, мексикански плажове и климат са тяхните златни мини. Към мазатланските трябва да добавим и тези от Каменния остров.

                                                           

Вместо да дълбаят под земята, мексиканците строят нагоре, издигат високи модерни хотели-касички. Не им липсва опит, първите хотели в Мазатлан датират от 1805, когато един китаец построява своя хотел-ресторант. Сега всичко старо и грозно се руши и се замества с 10-12 етажни сгради, обърнали широки прозорци и балкони към морската шир. Като по стандарт пред тях се простират изкрящи сини басеини, чито форми са много накъдрени, за да се поместят многото плажни легла и столове. Тревните площи, храстите цветята, алпинеумите и палмите завършват с високи бели огради. Всеки курорт е като един замък, отворен само към морето. Отворен,...но пазен. Харесват ми, но тази стандартност и скъпотия ме плаши. Е, 51седмици в годината се отглеждаме сами, нека една да е под топлите грижи на Виданта.

 

Преди много години, чешките курортисти, които посещаваха Черно море се оплакваха, че само въздухът бил безплатен там. Сега да видите как се плаща за всичко, заобиколено от въздух. Хъм, то е доброволно, кой ви кара?

Тъй като сме в епохата на супер-хотелите и супер-ресторантите, те са „побратимени„ със супермаркетите, които очакват своите купувачи. За да не се разсърдят колегите от скъпите магазини в комплексите, те са на разстояние и до там се стига с таксита. Така се отварят хоризонти още хора да припечелват, а други да плащат. Тези, които плащат са доволни, защото ако си напазаруват продукти за една седмица могат да си готвят каквото им се иска и ще им струва по-малко от ресторантите и магазините в комплексите. Нали затова всеки апартамент там има хубава кухня, а курортистите са много свободни.

Започвам да се чувствам като оплетена в една мрежа на курортни гиганти. Вярно, удобството, грижите и комфортът ласкаят, но ако искаш да се изолираш за ден-два? Хората свикват и не само те, местните игуани, птици и малки гризачи вече са домашните животни. Те се разхождат около басеините  необезпокоявани. Птиците ни събуждат сутрин, летят навсякъде и често споделят  обяда на по-разсеяните посетители. Живеят си в пълно съгласие и ненападение с курортистите.

                                           

Ако искаш да се нарадваш на „по-едър дивеч” трябва да се разходиш покрай морето. Това правим сутрин, когато пеликаните закусват. Добър апетит имат, стрелват се като ракети във водата и измъкват по някоя голяма риба. Не си играят на дребно, както другите пернати. Радвахме се и на едни малки бели рибарчета, които неуморно тичат пред вълните и кълват нещо. Какво, така и не разбрахме?

Оказва се, че сега в групата „най„ трябва да включа и гиганта Виданта, курортната  компания, започнала дейност преди 41 г и обхванала в мрежите си  цяло Мексико. 
Времето ще покаже още какво  „най” може да се появи в историята на Мазатлан и цялото Мексико.